След повече от половин век дипломатически усилия, България е на път да получи предполагаемите тленни останки на цар Самуил от Гърция. Проф. Георги Николов отбелязва, че пробивът е резултат от конкретни действия, предприети от тогавашния президент, днес премиер, Румен Радев. Той е имал няколко разговора по въпроса, особено след отбелязването на 1010-годишнината от смъртта на Самуил преди две години. В рамките на споразумението, България ще върне 48 църковни реликви на Гърция.
Проф. Николов уточнява, че тленните останки, приписвани на Самуил, са само предполагаеми, както и тези на другите изброени родственици. Тази хипотеза е направена от Николаос Муцопулос през 1969 г. след разкопки. Важно е да се извършат антропологически, генетични и биологични изследвания след връщането им. От четирите саркофага, само този на предполагаемия Самуил е останал недокоснат от грабители, докато костите в другите два са разбъркани.
Модерната изследователска методика, включително митохондриалният метод на ДНК експертиза, може да установи родствени връзки между костите в различните саркофази. Това би позволило по-смели предположения за идентичността на погребаните. По тези кости могат да се установят евентуални болести и нарушения в тялото, както и да се направи по-добра възстановка на лицето чрез триизмерни изображения. Например, за Самуил се знае, че е имал рана на лявата подмишница и част от скулата на лицето.
В замяна на тленните останки, България връща 48 реликви на Гърция, сред които мощехранителници, плащаница и обкови за икони, или най-общо казано, църковна утвар. Проф. Николов смята, че тези предмети не лишават България от безценни артефакти. Той подчертава, че ако не бяха върнати костите на Самуил, те щяха да продължат да стоят в Музея за византийска култура в Солун, където се съхраняват повече от половин век.
Проф. Николов обяснява, че темата за цар Самуил е била табу в България след Втората световна война. Това се дължи на политиката на македонизация, провеждана от БКП под натиска на Москва и Йосип Броз Тито, която е налагала насилствено писане на българи в Македония като „македонци“. В резултат, от 1927 г. доскоро не е писана научна монография за Самуил в България, освен преведена на сръбски византолог.
По информация на 24 часа.



