Български учени от Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ към БАН са разработили и патентовали многофункционална дънна станция за подводен мониторинг. Тази иновативна система е проектирана да „слуша“ постоянно какво се случва под морската повърхност, като обхваща широк спектър от събития.
Разработката вече е достигнала етап на опитен образец и екипът, ръководен от доц. Димитър Димитров, започва да я представя пред потенциални потребители. Станцията е предназначена за разполагане на морското дъно, където продължително измерва различни характеристики на водата, записва и съхранява информация, която периодично предава чрез радиоканал посредством изплаващ буй.
Сред ключовите способности на системата е разпознаването на звукови аномалии на фона на естествения морски шум, като при засичане на необичайно събитие информацията бързо достига до операторите. Събраните данни позволяват изграждането на детайлна картина на термохалинната структура на водата, което е важно за научни изследвания и разпространението на звука под водата. Станцията може да регистрира и шум от изтичане на газ или течности, както и други повреди по подводни съоръжения, което би позволило ранно откриване на аварии.
Едно от предимствата на българската разработка е възможността да бъде позиционирана на различна дълбочина и обслужвана без задължително използване на водолази. Това улеснява нейното разгръщане в различни райони и я прави подходяща за бъдещи морски енергийни и инфраструктурни проекти в българската акватория, където постоянното наблюдение е от съществено значение.
Системата има потенциал и за екологичен мониторинг, като измерва антропогенния подводен шум, причинен от корабоплаване и промишлена дейност. Този тип замърсяване влияе върху морските животни и станцията би могла да се използва за изграждане на регистър на подводния шум, съобразен с европейската морска политика. Освен това, в нея могат да бъдат интегрирани специализирани сонари за откриване на подводни плувци, малки апарати и подводници, което я прави приложима за Военноморските сили и охраната на морската граница.
Разработката е определена като едно от най-значимите научни постижения на института през миналата година, а екипът е отличен с колективна награда „Варна“. Фактът, че технологията е изцяло българска, предлага предимства като потенциално по-ниска цена и лесна адаптация към специфичните нужди на местни институции. Следващата стъпка е търсене на реални потребители и включване в национални и европейски програми за финансиране, за да може „подводната стража“ да намери широко приложение.
По информация на Kaldata.
