CERN е изправена пред необичайно предизвикателство, което налага преместването на значителна част от критичната си компютърна инфраструктура. Над 2200 специализирани контролни компютъра ще бъдат мигрирани от екосистемата на Red Hat към Debian Linux. Това решение е продиктувано не от повреда или ниска производителност на машините, а от факта, че по-новите версии на операционната система вече не поддържат процесорите им.

На пръв поглед това изглежда като рутинна Linux миграция, но всъщност позволява на CERN да избегне подмяната на огромно количество напълно функциониращ хардуер. Подобна подмяна би генерирала разходи, изчислявани на милиони швейцарски франкове. Причината за проблема е, че Red Hat Enterprise Linux 9 и CentOS Stream 9 изискват архитектурно ниво x86-64-v2, а RHEL 10 ще изисква x86-64-v3.

Около 47% от специализираните вградени контролни компютри на организацията не отговарят на текущите изисквания, а с RHEL 10 още приблизително 17% от системите биха станали несъвместими. Тези над 2200 машини не са стандартни офис компютри, а т.нар. front-end системи, разположени в инфраструктурата на ускорителния комплекс. Те са пряко свързани със специализирано научно и индустриално оборудване, включително VMEbus едноплаткови компютри и хардуер, разработен специално за CERN.

Подмяната на тези системи би означавала не само закупуване на нови машини, но и преработка на около 11 типа специализирани платки. Ще бъде необходим допълнителен инженерен екип, а на някои места ще се наложи подмяна на шкафове и окабеляване в инфраструктура, намираща се на около 100 метра под земята. Оценката за подобна операция достига поне 5,4 милиона швейцарски франка, като CERN е преценил, че изпълнението ѝ в необходимите срокове носи сериозен риск.

Затова инженерите са избрали различен подход – вместо да променят хардуера заради операционната система, ще сменят операционната система заради хардуера. Изборът пада върху Debian, една от най-старите активно развивани Linux дистрибуции, известна с широката си хардуерна съвместимост и консервативния си подход към поддържаните архитектури. Тази промяна засяга конкретно специализираните контролни системи, свързани с ускорителния комплекс, а не цялата изчислителна инфраструктура на организацията.

Миграцията далеч не е проста, тъй като CERN използва множество собствени драйвери, bootloader-и и системни образи. Процесите, изградени през годините около Red Hat, трябва да бъдат адаптирани към Debian, включително автоматизирането на създаването и разпространението на пакети. Този случай е любопитен пример за проблем, който става все по-видим в технологичната индустрия, където дългият жизнен цикъл на специализирани системи се сблъсква с постоянно нарастващите минимални хардуерни изисквания на софтуера.

По информация на Kaldata.