Дискусията върху текстовете от държавния бюджет в Народното събрание продължава вече 11 часа, преди окончателното им гласуване, което е предвидено за петък. Финансовата рамка до края на настоящата година е изчислена при дефицит от 5.7%, възлизащ на 7.2 милиарда евро. Заложени са рекордни приходи и разходи, както и дълг от 10.1 милиарда евро.

Управляващите обещават, че до 2028 година салдото ще достигне дефицит от 3% от БВП, като твърдят, че настоящият рекорден недостиг е резултат от наследени разходи. Тази теза обаче е оспорвана от опозицията, която до момента не е получила конкретен отговор за произхода на тези числа. Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази мнение, че темпът на свиване на дефицита е твърде бавен, сравнявайки го с периода на Жан Виденов и отбелязвайки безпрецедентния размер на дълга в новата история на България.

Депутатите се фокусираха върху различни аспекти от бюджетната рамка, като повечето предложения са свързани с увеличаване на разходите. Основните сфери, за които се искат повече средства, са образование, здравеопазване, пътно строителство и отбрана. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ коментира, че е необходима комбинация от приходни мерки и подпомагане на хората, давайки пример с ваучерите за храна, които предлага да станат от 100 на 150 евро.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС разкритикува управляващите за рекордния минус в хазната, припомняйки, че предложеният от нея бюджет като финансов министър в кабинета „Желязков“ е бил с дефицит от 3%. Тя призова „Прогресивна България“ да се извини на българските граждани за техния бюджет. Една от сериозните критики на опозицията беше и срещу решението на управляващото мнозинство да се откаже от идеята за таван на заплатите в бордовете, но то беше защитено от Константин Проданов от „Прогресивна България“, който заяви, че това ще се случи скоро, но по правилния начин.

Спорове предизвикаха и предвидените средства за култура. Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС подчерта нуждата от нов политически консенсус, че средствата за култура са инвестиции, а не разход. По думите ѝ, Министерството на културата остава недофинансирано, а делът на културата в БВП е много нисък, като парите за културно наследство са намалени с 557 000 евро спрямо 2025 г. Александра Стеркова от „Демократична България“ също изтъкна, че културата се нуждае от инвестиции, а не от бюджет, възпроизвеждащ сегашния модел.

Иво Михайлов от „Продължаваме промяната“ призова държавата да не намалява субсидията за вероизповеданията, отбелязвайки, че тя е спаднала от 20 лева на малко над 7 евро на човек. Той също така критикува неравното отношение към обществените медии, като БТА получава увеличение на бюджета с около 21%, докато на БНТ и БНР е отказано. Депутатите от ДПС и „Възраждане“ също изразиха критики към обсъжданите текстове в полупразната зала, като целта е аргументацията да приключи днес, а гласуването да е утре.

По информация на Mediapool.