Учени, използващи космическия телескоп „Джеймс Уеб“, откриха необичаен обект в ранната Вселена, който предлагат да бъде класифициран като нов тип астрофизичен източник – „звезда-черна дупка“. Обектът, наречен MoM-BH*-1, е част от група, известна като „малки червени точки“. Неговата уникалност се състои в това, че спектърът му наподобява този на звездите, въпреки че такива в природата не съществуват.

Обектът е наблюдаван на около 660 милиона години след Големия взрив, като спектроскопски е потвърдено червено отместване z=7,7569. Външно той прилича на „малки червени точки“, откривани често от „Джеймс Уеб“. Излъчването му обаче се дължи почти изцяло на активна черна дупка, скрита в огромна, плътна газова обвивка. Тази обвивка е със съпоставими размери със Слънчевата система и излъчва яркост, над 100 милиарда пъти по-голяма от тази на най-ярката звезда.

Такава енергия не би могла да бъде отделена от ядрен синтез в звезда. Вместо това, свръхмасивна черна дупка в центъра на обекта би могла да генерира наблюдаваната енергия чрез акреция на вещество. Интересното е, че обектът показва силен балмеровски скок в спектъра си, характерен за звездите. Този спектър, съдържащ само водород и хелий без по-тежки елементи, не би могъл да се наблюдава при мъглявина или газопрахов облак около черна дупка, а предполага наличието на плътна газова обвивка, подобна на звездна.

Моделирането показва, че наблюдаваният спектър може да бъде обяснен с акрецираща черна дупка, обвита в почти сферична обвивка от много плътен водород. Плътността на газа достига 10¹¹ см⁻³, а турбулентната скорост е около 500 км/с. Обвивката има размери от порядъка на 10-100 а.е., съпоставими със Слънчевата система, и е толкова непрозрачна, че функционира като „фотосфера“.

Точната маса на централната черна дупка остава неопределена поради изкривявания в спектралните линии, причинени от газовата среда и многократното разсейване на фотоните. Стандартните методи могат да надценят масата с до два порядъка. Моделите на авторите предполагат маса от 10⁶-10⁷ слънчеви маси, което може да обясни бързия растеж на черните дупки и появата на такива с маса около милиард слънчеви маси във Вселената по-малко от милиард години след Големия взрив.

Учените предполагат, че MoM-BH*-1 може да е пример за механизма, пораждащ множеството „малки червени точки“, чиято същност все още е обект на спорове сред астрономите.

По информация на Kaldata.