Според германския философ Петер Слотердайк, формулата на Николо Макиавели, че „владетелят трябва да умее да не бъде добър“, е ключът към разбирането на съвременния свят. В новата си книга „Владетелят и неговите наследници“ Слотердайк размишлява върху идеите на Макиавели и тяхната актуалност днес. Философът подчертава, че Макиавели е първият, който отхвърля идеята за божествената благодат като основание за властта.

Слотердайк обяснява, че „да не бъдеш добър“ за Макиавели означава способност и компетентност, а не злоба. Това води до отделяне на политиката от морала, особено от християнския. Философът въвежда концепцията за „втория първороден грях“, която тълкува като ретропроекция на имперската или монархическа етика. Според него, овладяването на държавата от йерархията е вторият първороден грях.

Една от най-радикалните тези в книгата е, че авторитаризмът не е само външна заплаха за демокрацията, а възможност, присъща на самата нея. Слотердайк посочва, че много демократични системи произлизат от деспотични култури и носят носталгия по владетеля. Той отбелязва, че конфликтът между либералните и авторитарните тенденции е вписан в пирамидалните структури на политическите системи.

Философът сравнява съвременни политически фигури с архетипа на владетеля, като Цезар. Той посочва, че властта винаги е имала сакрална обвивка, а не се е облягала само на сила. Според Слотердайк, когато политици като Тръмп използват религиозна иконография, те не измислят нищо ново. Той добавя, че Сталин и Мао са заменяли религията с философия на историята, приписвайки си почти божествена мисия.

Слотердайк вижда връзка между Путин и православната църква, както и между Берлускони и италианския народ, който е приемал неговите машинации. Той смята, че възходът на актьорския тип в политиката, подобно на изкуството, е характерен за нашето време. Според него, феномени като Хитлер и Тръмп представляват победа на актьорското майсторство над политиката.

Философът прогнозира появата на нова аристократическа прослойка от технологични милиардери, които се възприемат като меритократи. Той определя цинизма като една от основните черти на нашето време, при която моралът сваля маската си и волята за власт не се нуждае от прикритие.

По информация на Mediapool.