След като юли беше един от най-хладните месеци за последните две десетилетия в България, страната е на прага на първото сериозно изпитание с жеги за сезона. Очакванията са огненият купол, който изпепели Западна Европа, да се премести на изток, но България ще остане в периферията на явлението. Междувременно, Европа плаща все по-висока човешка цена за екстремните температури, като само през лятото на 2024 г. 62 775 смъртни случая в 32 европейски държави са свързани с високите температури, а през юни са отчетени 10 000 извънредни смъртни случая.
Освен физическите симптоми на топлинния стрес, проучвания показват, че при продължително горещо време хоспитализациите за психични симптоми се увеличават с 10%. Връзката между високите температури и психичното здраве остава подценявана и сравнително непозната тема в България, потвърждава д-р Никола Маринов, специализант в Клиниката по психиатрия към Александровска болница. Той отбелязва, че докато вниманието традиционно е насочено към зимните месеци и депресията, лятото също може да доведе до обостряне на състояния като сезонно афективно разстройство, проявяващо се с понижен апетит, загуба на тегло и безсъние.
Един от основните механизми, чрез които високите температури влияят върху психиката, е нарушаването на съня. През лятото по-дългият ден забавя отделянето на мелатонин – хормон, подготвящ организма за сън. В комбинация с високите нощни температури, тялото все по-трудно успява да се възстанови. Клиничният психолог Елка Божкова подчертава, че безсънието е сред първите последици от горещите вълни и може да бъде съпроводено от тревожност, раздразнителност и чувство за вътрешно напрежение дори при хора без психично заболяване.
Недоспиването рядко остава само физически проблем, като след няколко горещи нощи човек става по-емоционален, концентрацията му отслабва, търпението намалява, а ежедневните ситуации изглеждат по-напрегнати. Д-р Маринов обяснява, че високите температури създават постоянен физически дискомфорт, което прави хората по-лесно раздразнителни. Проучвания показват, че изложените на екстремни горещини по-често възприемат неутрални ситуации като заплашителни или провокативни, което може да се прояви като конфликтност или агресивно поведение. Елка Божкова добавя и усещането за загуба на контрол, когато жегата стане непоносима, което засилва тревожността и психичното напрежение.
Последиците от жегата се отразяват и върху когнитивните функции. Д-р Маринов цитира изследване сред ученици, които в помещения без климатизация са се справили с около 10% по-слабо на тест за внимание и когнитивен контрол. Това подсказва, че екстремните температури могат да намалят концентрацията, продуктивността и способността за вземане на решения дори при здрави хора. Един от най-сериозните рискове е топлинният удар – животозастрашаващо състояние, при което телесната температура надвишава 40°C. Между 10% и 28% от преживелите топлинен удар могат да останат с дълготрайни увреждания на мозъка, тъй като невроните не се регенерират.
Според данни от национално представително епидемиологично проучване за 2017 г., цитирани в актуалната Национална стратегия за психичното здраве до 2030 г., около 15% от населението на България страда от психични разстройства. Въпреки това, Министерството на здравеопазването посочва, че в стратегията и в Плана за действие към нея няма цели и дейности, които изрично да разглеждат климатичните промени и влиянието им върху психичното здраве. Министерството публикува препоръки за безопасност при високи температури, но те са насочени към общото опазване на здравето и не засягат специфичните рискове за психиката.
По информация на Mediapool.
