В българската народна памет месец юли, от 15-ти до 17-ти, е периодът на Горещниците. Тези три дни, посветени на светците Кирик и Юлита, света Юлия и света Марина, се смятат за най-горещите в годината. Според народните предания, те са време за специални ритуали, чрез които предците ни са гадаели каква ще бъде предстоящата зима.
Според старите вярвания, природата дава знаци през тези три дни. Хората са разчитали на интуицията си, за да предскажат времето. Важно е да се отбележи, че заради разликата между Юлианския и Григорианския календар, астрономическите горещници през 2026 г. ще бъдат изместени към 28, 29 и 30 юли.
В различните краища на България Горещниците имат различни имена. В Северна България те са познати като Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, докато в Южна България ги наричат Люта, Чурута и Опалена Мария. През тези дни спазването на традициите е било от голямо значение.
Особено през първия и третия ден от Горещниците, хората са избягвали всякакъв полски труд – не са жънели, копаели или месили хляб. Вярвало се е, че всяка искра може да предизвика пожар или градушка. На третия ден се е извършвал ритуалът на „новия огън“, при който старите огнища са били гасени и подновявани от общ, благословен пламък.
Горещниците са били празник за хората, чийто труд е свързан с огъня, като ковачи, калайджии и хлебари. В много региони са отбелязвани с обща трапеза и молитви. Съществувало е и вярване, че къпането в лековити извори през тези дни има магическа сила, като водата „гаси“ злото и лекува болежки.
В района на Стара планина Горещниците са бележели началото на седенките – време за любовни срещи. Момите са изпълнявали ритуали, за да привлекат ергените. Днес Горещниците остават символ на връзката ни с природата и памет за време, в което огънят е бил не само враг, но и сила, която освещава пътя напред.
По информация на Нова Варна.
