В съвременния свят все повече хора, включително и авторът на статията, прибягват до помощта на платформи като ChatGPT за писане и превод на текстове. Въпреки че качеството на тази помощ се подобрява бързо и е неоценима за спестяване на време и труд, особено в напреднала възраст, възникват сериозни въпроси относно етичността на тази практика.
Авторът изтъква, че използва изкуствения интелект коректно – винаги редактира и изглажда генерираните текстове, преди да ги представи на читателите, и не се притеснява да признае за сътрудничеството си с ИИ. Той прави паралел с други инструменти като компютъра, речниците и справочниците, които също улесняват работата, без това да се смята за неетично.
Според автора, използването на изкуствен интелект би било неетично само при наличие на ексклузивни права върху него или ако се използва с цел измама. Тъй като ИИ е достъпен за всеки с интернет връзка, основният проблем не е етиката, а потенциалната зависимост, която той създава.
Най-голямата опасност, според автора, е, че изкуственият интелект може да ни направи зависими, да ни накара да загубим елементарни навици и умения, да заличи способността ни да мислим и чувстваме като хора, и в крайна сметка да доведе до загуба на човешката индивидуалност и общо „затъпяване“.
Авторът споделя, че се утешава с осъзнаването на проблема, докато младите хора често не виждат такава опасност поради пропастта между тяхното светоусещане и традиционното образование. Той илюстрира тази мисъл с притчата за „Чиракът магьосник“ на Гьоте, където чиракът не може да спре магическите сили, които е призовал, и само „старият майстор“ знае как да ги овладее.
В заключение, авторът задава риторичния въпрос къде е „старият майстор“ в нашия свят, намеквайки за необходимостта от мъдрост и контрол при използването на мощни технологии като изкуствения интелект. Той споделя и диалог с ChatGPT, който демонстрира разбиране за нюансите на езика и културната памет, които ИИ може да пропусне.
По информация на Mediapool.
