Когато приемът на въглехидрати бъде почти напълно спрян, човешкият организъм не остава без енергия. В рамките на няколко дни той променя начина, по който се захранва. Тялото първо изчерпва запасите си от гликоген, след което започва да използва повече мазнини и кетони, а необходимата глюкоза произвежда самостоятелно.
Мозъкът е голям консуматор на глюкоза, което е причината за традиционната препоръка за дневен прием от около 130 грама въглехидрати при възрастни. Въпреки това, при липса на въглехидрати, мозъкът не остава внезапно без гориво. Човешкият организъм разполага с резервен механизъм, който му позволява да се адаптира към много нисък прием на въглехидрати.
През първите дни тялото започва да използва запасите си от гликоген, който е складиран предимно в черния дроб и мускулите. С гликогена в организма се задържа и значително количество вода. Когато тези запаси намалеят, бъбреците отделят повече вода и натрий, което може да доведе до видим спад на теглото през първите дни, дължащ се основно на загуба на вода, а не на мазнини.
Тази първоначална загуба на натрий, калий и течности е най-осезаема през първите дни и обяснява част от симптомите на т.нар. „кето грип“. Те включват умора, главоболие, замаяност, замъглено мислене и понякога мускулни крампи. Организмът не само сменя основното си гориво, но и преминава през сериозна промяна във водно-електролитния баланс.
След като достъпните запаси от гликоген намалеят, черният дроб започва да произвежда повече кетонни тела от мастни киселини. Тези кетонни тела могат да преминават през кръвно-мозъчната бариера и да бъдат използвани от мозъка като алтернативен източник на енергия. Това състояние се нарича хранителна кетоза и обикновено се развива след няколко дни на много нисък прием на въглехидрати, като времето зависи от индивидуалния метаболизъм, хранене и физическа активност.
Дори и в състояние на кетоза, организмът не спира напълно да използва глюкоза. Някои клетки, като червените кръвни клетки, не могат да разчитат на кетони. Затова черният дроб активно произвежда собствена глюкоза чрез процес, наречен глюконеогенеза, използвайки суровини като глицерол от мазнини, лактат и определени аминокиселини. По този начин кръвната захар не пада до нула, дори при почти пълна липса на въглехидрати в храната. Важно е да се прави разлика между хранителната кетоза и животозастрашаващото състояние диабетна кетоацидоза, което е свързано с тежък недостиг на инсулин.
По информация на Kaldata.



