Световната икономика се очаква да постигне растеж от около 3% през 2026 г., но остава изправена пред значителни предизвикателства. Сред тях са продължаващият енергиен шок, нарастващият публичен дълг, устойчивата инфлация и все още непредсказуемите последици от бума на изкуствения интелект.

Тази оценка беше направена от Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, след срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина. Оценката на МВФ за глобалната икономика се е подобрила спрямо април, но очакваното увеличение на световния БВП с около 3% през тази година остава под темпа от 3,4%, отчетен през 2025 г.

Според Георгиева, световната икономика е успяла да понесе енергийния шок по-добре от първоначалните очаквания, благодарение на освобождаването на стратегически запаси, намирането на алтернативни източници и ограничаването на потреблението. Въпреки това, опасността не е отминала, тъй като Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, изразходваните енергийни резерви трябва да бъдат възстановени, а предстоящата зима може да създаде допълнителен натиск.

Инвестиционният бум около изкуствения интелект се превръща в един от двигателите на икономическия растеж, като огромни средства се насочват към технологиите и необходимата енергийна инфраструктура. Този ефект е особено видим в САЩ и държави като Южна Корея, които заемат ключово място в производството и разработването на ИИ технологии. Бумът обаче увеличава потреблението на електроенергия в момент, когато глобалните енергийни пазари са под напрежение.

Друг сериозен проблем е бързото натрупване на задължения, като глобалният публичен дълг вече се приближава до 100% от световния БВП, надхвърляйки нивата след Втората световна война. Успоредно с това, процесът на овладяване на инфлацията е загубил инерция в редица държави. При тези условия централните банки трябва да запазят фокуса си върху ценовата стабилност, а правителствата да представят убедителни средносрочни планове за ограничаване на бюджетните дефицити и да предприемат реформи за намаляване на административната тежест.

Особено уязвими остават развиващите се икономики и страните с ниски доходи, въпреки че положението с държавния им дълг постепенно се подобрява. По-високите лихви в развитите икономики повишават цената на финансирането и в останалата част от света, което води до по-скъпо рефинансиране и по-малко ресурси за инфраструктура, здравеопазване и образование. Натискът се засилва и от свиването на външното финансиране, като международната общност трябва да помогне на засегнатите страни да освободят средства за инвестиции, генериращи икономически растеж.

По информация на Нова Варна.