Ново проучване, базирано на изследвания върху хора и гризачи, разкрива, че продължителният престой в слабо осветени домашни и работни пространства може буквално да промени структурата на мозъка. Само четири седмици на недостатъчна светлина намаляват капацитета на хипокампуса, важен за ученето и паметта, с около 30%. Това поставя в риск т.нар. „стайно поколение“, тъй като средно човек прекарва до 22 часа дневно на закрито.

Светлинният глад блокира способността на мозъка да обработва нова информация, което води до срив в концентрацията и умствена умора. Липсата на достатъчно ярка светлина през деня нарушава хормоналния баланс, намалява отделянето на серотонин и може да отключи хронична тревожност, апатия и депресивни състояния. Същевременно се нарушава производството на мелатонин, което води до повърхностен сън, хронично възпаление и метаболитни проблеми.

Проблемът е особено актуален за съвременната работна среда. В Европа 42% от офис служителите нямат достъп до естествена дневна светлина, а при работещите в търговски центрове този процент е още по-висок. Дизайнерски решения като липсата на прозорци в моловете целят да задържат клиентите по-дълго време вътре, като ги изолират от външния свят и загубят представа за времето.

Разликата в осветеността между работно място до прозорец и такова в дъното на стаята може да доведе до значителни разлики в здравето и тонуса. Служителите, лишени от естествена светлина, страдат от по-високи нива на стрес, бързо натрупване на умствена умора и по-ниска продуктивност. На клетъчно ниво недостатъчната светлина води до спад на мозъчно произведения невротрофичен фактор, който поддържа връзките между невроните, затруднявайки комуникацията и отслабвайки паметта.

Престоят на дневна светлина намалява риска от деменция. Прекарването на поне 42 минути на ден на ярка дневна светлина може да намали риска от когнитивни проблеми с 17 до 23%. Слабото дневно осветление се оказва по-силен предсказващ фактор за когнитивен спад от фактори като затлъстяване, алкохол и мозъчни травми. Препоръчва се поддържане на висока осветеност през деня и намаляване на лампите и екраните след залез слънце.

Качественият сън, редовните аеробни упражнения и приемът на омега-3 мастни киселини също подпомагат здравето на мозъка. Предизвикването на ума с нови занимания изгражда невронен резерв, който прави мозъка по-устойчив на светлинен дефицит.

По информация на 24 часа.