Правителството обяви пакет от мерки на стойност 300 милиона евро за подкрепа на уязвими групи и индустрията, целящи „овладяване на ценовия натиск“. Най-голям дял от средствата – 170 милиона евро, са предназначени за земеделски производители за компенсиране на цените на горивата и торовете. За тежкотоварните превозвачи са предвидени 55 милиона евро, а 30 милиона евро ще бъдат разпределени като „инфлационен чек“ от 50 евро за 550 хиляди граждани с ниски доходи. Допълнително, акцизът на пропан-бутана ще бъде временно премахнат, а ще има субсидии за транспорт до отдалечени населени места и ученически превози.

Към тези мерки се добавят и компенсации за тока за бизнеса, които възлизат на около 140 милиона евро за еднократно изплащане след 10 месеца, при условие че средната борсова цена на тока надхвърли 122,7 евро за мегаватчас. По-рано бяха определени и 170 милиона евро за енергоемкия бизнес за следващите 12 месеца, както и процедура за предоставяне на 124 милиона евро за предходен период. Общата сума на всички обявени мерки надхвърля 730 милиона евро, което представлява допълнителен дефицит от над 0,6% от БВП. Ако се включат и мерките от пролетта, общата стойност на помощите наближава 1 милиард евро или близо 1% от БВП.

Проблемът е, че бюджетът за тази година вече е с рекорден свръхдефицит от 5,7% от БВП, което означава 7,2 милиарда евро дефицит и над 10 милиарда евро нов дълг. Поемането на нови големи разходни ангажименти при такъв висок дефицит и дълг е рисковано. Увеличеният дефицит директно раздува паричната маса и повишава инфлацията, което се определя като „наливане на масло в огъня“.

Мярката за земеделските производители, въпреки че е обоснована с поскъпването на торовете и горивата, се разглежда като спорна. Международните цени на зърното са с 40-50% по-високи от началото на годината, което предполага значителни печалби за производителите. Субсидирането на бизнес, реализиращ свръхпечалби, няма антиинфлационен ефект и може да доведе до парадоксална ситуация, при която държавата подпомага компании, които повишават цените на продукцията си.

„Инфлационният чек“ от 50 евро за граждани с ниски доходи, финансиран при дефицит, също може да повиши инфлацията, вместо да компенсира получателите. Като възможен източник на средства се посочва облагане на свръхпечалбите на петролните компании. Статистиката показва, че вътрешната инфлация расте по-бързо от общата, основно поради увеличение на паричната маса, което надвишава ръста на производството. Увеличението на паричната маса се дължи на потребителски кредити и бюджетен дефицит, а не на ръст на заплатите.

По информация на 24 часа.