През 1933 г. в Котел е открит паметник на Георги Стойков (Сава) Раковски, но местните жители изразяват недоволство, тъй като тленните останки на видния българин не са пренесени в родния му град. Причината за това се корени в упорита мълва, която от 1885 г. твърди, че костите не са автентични.
Раковски умира в Букурещ през 1867 г. и останките му са пренесени в София през 1885 г. Там те са посрещнати с големи почести, но скоро след това се появява версията, че не са неговите. Според нея, те са били подменени във връзка с афера, свързана с пренасяне на ценности от Коста Паница.
Въпреки желанието на Раковски да бъде погребан в Котел, сестра му Неша категорично отказва пренасянето на костите му на друго място освен родния му град. През 1885 г. правителството отпуска средства за патриотичното начинание, а Григор Начович е натоварен със задачата да организира пренасянето на останките от Букурещ.
Пренасянето на костите през 1885 г. е съпроводено с тържествени шествия през множество градове до София. В столицата, с присъствието на княз Александър Батенберг и хиляди граждани, ковчежето е положено в църквата „Света неделя“. След скандала с конфискацията на ценности, обаче, мълвата за подмяна на костите се засилва.
През годините различни личности се опитват да разсеят съмненията. През 1909 г. Григор Начович пише статия, оборваща мълвата за подменени кости. Едва през 1922 г. обаче, генерал Андрей Блъсков, който е присъствал на разкопаването на гроба, потвърждава автентичността на костите, но твърди, че протоколът, подписан от Начович и комисията, е фалшив.
По информация на 24 часа.
