Обикновено добивът на полезни изкопаеми се свързва с кариери и мини, но ценни метали се намират и под водата. Американски изследователи предлагат да се извличат литий, магнезий, никел и други важни за съвременната техника вещества директно от морската вода. Според техните оценки, само в 0,1% от морската вода се съдържа толкова литий и магнезий, че при пълно извличане тези запаси биха стигнали на човечеството за минимум 50 000 години.

Въпреки че морската вода е много разреден минерален разтвор, съставът ѝ е сходен в различни части на света, което позволява една успешна технология да се прилага в много крайбрежни региони. Литият вече се добива от богати на минерали подземни солеви разтвори, но в океана концентрацията му е значително по-ниска. Магнезият се извлича сравнително лесно, докато за лития е необходимо да се обработи колосален обем вода, което изисква енергия, оборудване и средства.

Изследователите са разработили проточен реактор, в който два потока – морска вода и натриев хидроксид – се движат успоредно. При контакт на течностите се образува твърд магнезиев хидроксид, който може да бъде събран. Самият магнезий е популярен лек метал, използван в корпуси на техника, двигатели и различни сплави. Идеята за добив на магнезий от морето не е нова, като в САЩ този метод е използван широко след Втората световна война, преди страната да премине към внос.

Новият вариант на технологията съкращава няколко етапа от преработката и е предназначен за модулна инсталация в близост до вече работеща инфраструктура. Най-логичното място за такава система е завод за обезсоляване на водата, тъй като той ежедневно извлича огромни количества течност от морето. След обезсоляването остава солен разтвор, който може да бъде суровина за по-нататъшна преработка, без да е необходимо изграждане на отделна помпена инфраструктура.

Останалият концентриран солен разтвор също може да се използва, като с помощта на електричество се разделя на киселинни и алкални разтвори, необходими за по-нататъшна преработка на минералите. Лабораторни тестове показват, че получената по този начин киселина извлича никел с 37% по-ефективно от обикновената солна киселина. Към добива могат да се включат и морските водорасли, които имат способността да натрупват тежки метали, като концентрацията на някои критично важни вещества в тъканите им може да бъде до един милион пъти по-висока, отколкото в околната вода.

Изследователите все още трябва да установят кои видове водорасли усвояват най-добре различните елементи, как да ги отглеждат и доколко е рентабилно да извличат натрупаните вещества. Този подход позволява да се използват почти всички етапи от процеса – от морската вода да се получават минерали и прясна вода, от солевия разтвор – полезни химически разтвори, а от отгледаната биомаса – торове, гориво и други продукти. Основният проблем засега не е в запасите, а в цената и мащаба на добива, както и в необходимостта технологиите да не нанасят вреда на морските екосистеми.

По информация на Kaldata.