Според данни от 2026 г. 307 хиляди мъже в България на възраст между 25 и 34 години продължават да живеят в дома на родителите си. Това означава, че шестима от всеки десет българи в тази възрастова група не са напуснали семейния дом. Явлението „мамино синче“ не е ново за българската култура, като е изследвано още от Любен Каравелов в повестта „Мамино детенце“ през XIX век и присъства в съвременни попфолк текстове.

Психологическият аспект на този феномен включва тревожно привързване към майката, затруднено утвърждаване на собствен авторитет и липса на воля извън родителската фигура. Изследване от 2006 г. на немската психоложка Инге Зайфге-Кренке показва, че подрастващи, израснали в обгрижваща среда, напускат дома по-рано, тъй като моделът им на привързаност не накърнява автономията им. През 2026 г. социалните мрежи дори популяризират позитивната конотация на „здравословна връзка с майката“ като желана черта в партньора, противопоставяйки я на фигурата на „токсичния мъжкар“.

Отделянето от родителския дом често е свързано с икономически фактори и компромиси. Българските жени напускат дома средно на 26 години, докато мъжете правят тази стъпка на 30 години, което е най-ниската регистрирана възраст. Изследвания от 2019 и 2022 г. показват, че преди това мъжете са оставали вкъщи средно до 32 години. Към 2024 г. само 7,7% от тях отделят почти половината от разходите си за жилище, а към юли 2026 г. наемът за едностаен апартамент извън центъра на София представлява приблизително 35,8% от средната нетна заплата.

Източно- и южноевропейският модел показва парадокс: мъжете тук разпределят по-малка част от доходите си за наем в сравнение със Северна Европа, но остават при родителите си до 10 години по-дълго. Например, датските и шведските младежи се изнасят на около 22 години, като всеки трети харчи над 40% от разходите си за наем и сметки. За разлика от тях, хърватите се отделят на около 33 години, а словенците – на 29 години, като малък процент от тях изпитват тежестта на битовите разходи. Гърците, със средна възраст на отделяне от 32,5 години, са единствените, за които икономически тежкото отделяне е оправдание, като за всеки трети разходите по жилището надхвърлят половината от парите му.

Въпреки географските различия, мъжете в Европа като цяло остават по-дълго вкъщи от жените, като средната разлика е 2 години за континента и почти 4 години за България. Многопоколенческото съжителство е характерно за Балканите, като в България с влизането в ЕС до 10% от домакинствата са били трипоколенчески. Проучване показва, че в държави като Дания, Германия и Италия мъжете обикновено се изнасят преди сериозна обвързаност, докато в България бракът и дългосрочните връзки са катализатор за напускане на дома.

Все по-голяма част от младежите в България и ЕС харчат повече за грижа за себе си. През 2025 г. сегментът за мъжка грижа за коса, кожа и тяло в България нараства с 10% само за една година, достигайки пазарна оценка от 141 милиона лева. Американско изследване от същата година показва, че мъжете са склонни да харчат 12,5% повече месечно от жените за продукти за красота и почти 40% повече за покупки „за удоволствие“. Поколението Z във Великобритания плаща 37% повече за фитнес от по-старите поколения, а средната цена на фитнес абонамент в България е около 30 евро, което представлява 3% от средния нетен доход към юни 2026 г. и е над 2,5 пъти повече от разходите в страни като Швеция и Нидерландия.

По информация на 24 часа.