Министерският съвет официално одобри промени в Кодекса на труда, които въвеждат нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в страната. Новата методология е разработена през август в диалог със социалните партньори. Въпреки постигнатото съгласие за самия механизъм, крайните позиции на бизнеса и синдикатите остават диаметрално противоположни.
Според представители на бизнеса, акцентът през последните години не е бил върху конкретната сума, а върху липсата на ясни правила за нейното формиране. Постигнатият механизъм се определя като „добра новина“ с надеждата, че в бъдеще ще се натрупа достатъчно статистика за по-ефективно управление на процеса по вдигане на доходите. Подчертава се и нуждата от административна реформа, която обаче не трябва да засяга структурите, пряко обслужващи гражданите и бизнеса.
Синдикатите обаче са по-критични към нововъведенията. Те припомнят, че доскоро страната е следвала модел, при който МРЗ е била 50% от средната работна заплата. По изчисления на синдикалистите, новата формула ще доведе до по-ниски нива на минималното възнаграждение, като посочват конкретни разлики в прогнозите.
От синдикатите настояват, че гражданите вече са „стегнали коланите“ до краен предел и нямат възможност за допълнителни съкращения на разходите си. Те смятат, че вместо свиване на доходите, трябва да се търсят други решения.
Новата формула за МРЗ поставя началото на дебат за икономическата посока на България. Докато бизнесът вижда в механизма инструмент за планиране, синдикатите настояват, че единствената адекватна мярка за пълнене на държавната хазна и повишаване на стандарта на живот е промяна в данъчната система.
Очаква се прилагането на новите текстове в Кодекса на труда да бъде обект на засилен обществен интерес през следващите месеци, особено в контекста на бъдещите бюджетни планирания.
По информация на Нова Варна.
