Световната здравна организация предупреждава за бързо нарастващия брой случаи на деменция, която се нарежда сред основните причини за инвалидизация и смърт. Прогнозите сочат, че до 2050 г. броят на страдащите ще достигне 153 милиона души, което ще наложи огромни разходи за лечение и грижи.
Учени търсят начини за повлияване на тази тенденция, като изследват и прединдустриални начини на живот. Пример за това са племената цимане и мосетен в боливийска Амазония, където едва 1% от възрастните страдат от деменция, за разлика от западните държави, където процентът достига 11-30%. Тези общности остават физически активни през целия си живот и нямат рискови фактори като затлъстяване, злоупотреба с алкохол и хипертония.
Наскорошно американско проучване от Университета в Ню Джърси изследва ефекта на ограниченото време за хранене върху хора с наднормено тегло. Доброволците, които са се хранили в рамките на 9-часов прозорец, показват по-добри мисловни процеси и по-високи резултати на когнитивните тестове в сравнение с тези без такова ограничение. Особено добри резултати са постигнати при участниците, които са вечеряли поне четири часа преди лягане.
Ръководителят на проучването, професор Сю Шапсес, определя резултатите като „скромни“, но даващи надежда. Според нея, ограничаването на периода за хранене може да подобри паметта, да намали грешките, свързани с вниманието и решаването на проблеми. Екипът планира допълнителни изследвания за изясняване на връзката между циркадните ритми, метаболизма и възпаленията.
Учените отдавна подозират, че нездравословното и прекомерно хранене допринася за натрупването на вредни протеини в мозъка, образуването на плаки и последващ когнитивен спад. Предишни проучвания също показват ползите от периодичното гладуване за мозъчната дейност, като едно от тях установява подобрение на когнитивните способности с около 20% при участници, практикуващи периодично гладуване и ограничаване на калориите.
По информация на 24 часа.
