Титан, един от спътниците на Сатурн, е определен от учените като най-подобното на Земята небесно тяло в Слънчевата система. На неговата повърхност са открити реки, езера, морета, облаци и валежи, което предполага наличието на функциониращ хидрологичен цикъл. Ключовата разлика обаче е, че тези течности са метан и етан, а не вода.

Според НАСА, Титан е единственият обект извън Земята, който има постоянна течност на повърхността си. Метанът и етанът се изпаряват, образуват облаци, падат като дъжд и захранват реки и езера, преди отново да се изпарят. При температури около -179 градуса по Целзий, ледът на Титан е изключително твърд, наподобяващ гранит, върху който текат метановите реки.

Най-важните данни за Титан са събрани благодарение на международната мисия Cassini-Huygens. Сондата Cassini прекара повече от десетилетие в изучаване на спътника с радар, тъй като плътната му атмосфера скрива повърхността. Истински пробив настъпи през януари 2005 г. с кацането на сондата Huygens, която засне речни долини и предаде изображения на повърхността, покрита със заоблени парчета воден лед, вероятно от древно речно корито.

Повечето от моретата на Титан са разположени близо до северния полюс. Най-голямото от тях, Кракен Маре, е по-голямо от Каспийско море и достига дълбочина от няколкостотин метра. То съдържа повече етан, докато второто по големина, Лигея Маре, е пълно с течен метан. Тези морета се захранват от множество реки, подобно на земните.

Въпреки визуалните сходства, условията на Титан остават напълно чужди. Атмосферата му е предимно азотна и значително по-плътна от земната, а гравитацията е около една седма от тази на Земята. Това позволява на метановите дъждовни капки да бъдат много по-големи и да падат по-бавно. Слънчевата светлина е ограничена, което прави метеорологичните процеси много по-бавни, а валежите са рядко явление, но могат да бъдат мощни. Изследователите подчертават, че Титан е важен не като „втора Земя“, а защото демонстрира как едни и същи физически процеси могат да формират подобни пейзажи в светове, където текат реки от течен метан вместо вода.

По информация на Kaldata.