Нови изследвания на вътрешността на Марс показват, че Червената планета се състои от две напълно различни половини. Установено е, че в дълбините на южното полукълбо температурата е с до 400°C по-висока, отколкото под северното. Това откритие задълбочава противоречието между равнинния север и скалистите южни възвишения на планетата.

Астрономът Александър Берн и неговият екип са проучили архивни данни от три космически апарата на НАСА – Mars Global Surveyor, Mars Odyssey и Mars Reconnaissance Orbiter. Целта е била да се установят незначителни промени в орбиталната им скорост, които отразяват вариации в гравитационното поле на Марс. Наблюдаваните промени в гравитационното поле се различават значително от очакваното, ако вътрешната структура на Марс беше идеално сферично симетрична.

За да обяснят тази разлика, учените предполагат, че мантията под южното полукълбо на Марс трябва да е с 200-400°C по-топла от мантията на север. Използвайки разработената от Берн методика за „приливна томография“, която отчита и променящото се гравитационно въздействие на Слънцето, екипът успява да изгради модел на вътрешната структура и температурата на Марс.

Вътрешната структура на Марс на юг се различава значително от тази на север, като и повърхността на планетата е асиметрична. Северът на Марс се характеризира с низини, вероятно някогашни дъна на голям океан. Кората на планетата на юг е средно с 25 километра по-дебела, отколкото на север, и е покрита с планински вериги с многобройни кратери.

По-горещата южна мантия може да обясни и други загадъчни открития на Марс, като по-бързото разсейване на сеизмичните вълни на юг, установено от сондата InSight. Ако възходящите потоци от по-топлата южна мантия са нагрели кората над „температурата на Кюри“, това би могло да доведе до образуването на загадъчни магнитни остатъци в железосъдържащите минерали, въпреки липсата на глобално магнитно поле днес.

Според Берн, методът на гравитационната томография може да се използва и за изследване на други планети от Слънчевата система, като Меркурий и големите спътници на Юпитер. Тези заключения предоставят план за проектиране на бъдещи мисии и научно изследване на тези светове.

По информация на Kaldata.