България е усвоила приблизително 70% от средствата, предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Целта на правителството е до края на изпълнението да бъдат получени над 95%, а възможно и до 100% от общата сума от над 6.1 милиарда евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз. Крайният срок за приключване на всички операции по ПВУ е 31 август, като плащанията от ЕС към страната ни трябва да бъдат извършени до края на годината.

Въпреки амбициозните цели, пет дни преди крайния срок България все още не е изпратила искане за финалното, пето плащане, което възлиза на над 1.67 милиарда евро. За да го получи, страната ни трябва да изпълни 45 етапа и цели, от които до момента са реализирани едва 12, според данните от системата ИСУН 2020. Оптимизмът на вицепремиера Атанас Пеканов вероятно произтича от факта, че при ресурс от 6.1 милиарда евро има наддоговаряне на стойност над 7.8 милиарда евро, което позволява някои проекти да компенсират забавянето на други.

През последните месеци, включително през август, е работено активно по изпълнението на заложените задачи, като е свършена значителна работа по дългогодишно неглижирани проекти. Като пример за постигнатото бяха посочени получените нови влакове – общо 32 мотриси, от които 20 на „Шкода“ и 12 на „Алстом“, които ще подобрят условията за пътуване. Вицепремиерът изрази недоволство от вандалските прояви срещу новия подвижен състав, като спомена нашарването на един от влаковете на „Шкода“ на жп гарата в Благоевград.

В областта на енергетиката, инвестициите в батерии бяха отчетени като един от успешните резултати от Плана за възстановяване, като България вече е лидер в Европа по отношение на батериите. Те помагат на енергийната система, съхранявайки евтин ток и връщайки го на пазара при нужда. Според вицепремиера, страната трябва да продължи да инвестира във възобновяеми източници, батерии и ядрена енергетика.

По отношение на въглищните региони, целта е ТЕЦ-овете и мините да бъдат финансово оздравени, а част от работещите да бъдат пренасочени към нови дейности, включително рекултивация на терени за нови индустриални зони. Беше отбелязан и успехът с изграждането на работеща система за установяване на енергийно бедните домакинства, което ще позволи по-целенасочена помощ. България изостава при усвояването на средствата от Фонда за справедлив преход и програмата „Развитие на регионите“, но план за действие е спасил 350 милиона евро, част от които са насочени към метрото в София и детската болница в Бургас.

Като следваща голяма задача вицепремиерът определи преговорите за новия европейски бюджет, които започват от 1 септември. България ще настоява за запазване на средствата за кохезионната политика и регионалното развитие, тъй като те са ключови за предотвратяване на разделението в Европа и за противодействие на концентрацията на капитал и таланти в големите градове. Акцент беше поставен и върху иновациите, като България трябва да бъде по-амбициозна в области като изкуствения интелект, космоса и квантовите технологии.

По информация на Mediapool.