В разгара на лятото, когато температурите достигат своя пик, българските народни вярвания насочват вниманието към специално тридневие, познато като Горещниците. Според традициите, тези дни са 15-ти, 16-ти и 17-ти юли. Те имат древни езически корени и са свързани с почитането на огъня и неговата сила.
Народните поверия свързват Горещниците с прогноза за предстоящата зима. Смята се, че ако през тези три дни слънцето пече силно, без да има сняг или виелици, то зимата през януари, февруари и март ще бъде студена. Традиционно, Горещниците се отбелязват от хора, чиито професии са свързани с огъня, като занаятчии, пекари и ковачи.
Според народните вярвания, през дните на Горещниците се спазват редица забрани. Тези ограничения са насочени към опазването на труда и дома от огнени стихии и природни бедствия като градушки. Целта е да се осигури предпазване от всякакви бедствия.
Горещниците се почитат най-вече в Северна и Западна България, но също и в някои югозападни райони. В зависимост от региона, празникът и отделните дни могат да носят различни имена. На 17-ти юли, освен края на Горещниците, се отбелязва и денят на Света Марина, която се смята за повелителка на огъня, пожарите, бурите и градушките.
В някои райони краят на Горещниците се свързва с празника Илинден, тъй като Свети Илия се бори със змейове и лами, изпращайки огнени стрели. Днес, освен народните Горещници, се отбелязват и астрономически горещници, които обикновено са на 28-ми, 29-ти и 30-ти юли. Разминаването в датите се дължи на преминаването към юлианския календар.
По информация на Нова Варна.
