Преди 90 години кореспондентът на “Ню Йорк Таймс” в Москва, Уолтър Дюранти, печели награда “Пулицър” за репортажи, отричащи глада в СССР. В същото време младият британец Гарет Джоунс документира в дневника си липсата на хляб и смъртни случаи в украински села. Дюранти признава висока смъртност от болести, свързани с недохранване, но отрича гладуването в заглавието на статията си, оставяйки истината в подзаглавието.
Според анализа, Дюранти не е бил платен агент, а неговата позиция се дължи на комфорта, привилегирования достъп и склонността да вижда само това, което му е представено. Посочва се, че най-опасната пропаганда често започва с избирателна истина, при която важни аспекти остават скрити или изчезнали.
Статията прави паралел с настоящия български ефир, където се появява форматът “очевидецът от Москва”. Отбелязва се, че макар част от разказа за Москва да е вярна – чист град, впечатляващо метро, образцова школа – проблемът е в това, което остава извън кадър.
Като примери за пропуснати детайли се посочват: продажбата на бензин с купони и драстичното покачване на цените на черния пазар след изваждането от строя на руски рафинерии. Също така се споменава, че 38% от руския бюджет отива за армията и службите, докато гражданската икономика спира да расте, а данъците се вдигат под претекст за финансиране на отбраната.
Подчертава се и фактът, че в Русия се налагат години затвор за наричане на войната “война”. Статията завършва с призива Русия да бъде виждана такава, каквато е, защото общ език се намира с реалността, а не с нейната витрина.
По информация на 24 часа.
