В Гана ръчно рисуваните филмови плакати, създавани от местни художници, бяха отличителен белег на филмовата култура от края на 70-те до началото на 2000-те години. Тези произведения често се отклоняваха значително от оригиналните филмови сюжети, като художниците добавяха собствени елементи, за да привлекат вниманието на публиката към видео клубовете. Тези „фалшификации“, както самите художници наричаха своите интерпретации, понякога водеха до недоволство сред зрителите, които се чувствали подведени.

Практиката започна да затихва около началото на века с нарастващия достъп до електричество и лични телевизори и видео плейъри в Гана. Много видео клубове затвориха врати, а художниците се насочиха към други дейности. Въпреки това, плакатите вече бяха придобили международен интерес, популяризирани чрез книги и изложби в чужбина, превръщайки се в търсени колекционерски предмети.

В началото на 21-ви век се наблюдаваше спад в търсенето на новоизработени плакати, но през последните години интересът отново нарасна. Това се дължи на онлайн маркетинга и на нарастващата база от клиенти сред любителите на киното на Запад. Галерия „Deadly Prey Gallery“, основана през 2012 г., работи с 15 художници, включително такива с десетилетия опит, за да запази тази култура и да отговори на повишеното търсене.

Галерията, кръстена на популярен екшън филм, свързва художниците с онлайн клиенти, като повечето поръчки идват от САЩ. Най-търсени са стари екшън, научна фантастика и хорър филми, като цените на поръчковите произведения започват от 600 долара. Художници като Стогер и Хеви Джей използват въображението си, за да създават сцени, които да привличат и впечатляват публиката, дори ако това означава да добавят елементи, които не присъстват в оригиналния филм.

Според експерти, акцентът върху преувеличението произтича от африканската традиция за „визуализиране на невидимото“. Тъй като публиката често не е гледала филма, художниците разчитат на „въображаемо рисуване“, за да подчертаят определени аспекти и да създадат усещане за сензационност. Въпреки че понякога това е водело до конфликти, днес тази практика се разглежда като запазване на традиция и история.

По информация на The Guardian.