Учените от Университета в Тел Авив представят ново изследване, което може да разкрие тайната зад 364-дневния календар, свързван със свитъците от Мъртво море. Десетилетия наред се спореше дали Кумранската секта е следвала стриктно тази система или тя е съществувала само като теоретичен идеал. Според новата реконструкция, и двете версии може да са частично верни.

Предложената теория гласи, че сектата е използвала 364-дневния календар в началните етапи от своето съществуване, като това е допринесло за отделянето ѝ от йерусалимския религиозен елит. По-късно обаче, поради фундаментален астрономически проблем и промяна в политическите отношения с хасмонейското ръководство, системата може да е била изоставена.

Кумранският календар се отличава коренно от лунно-слънчевия, използван през периода на Втория храм. Годината му се е състояла от точно 364 дни, което се дели на седем без остатък, осигурявайки 52 пълни седмици. За членовете на сектата, тази подредена структура е отразявала съвършената божествена система, а не просто математическо удобство. Календарът е имал и политическо значение, тъй като сектата е отхвърляла идеята човешки лидери да определят важни религиозни дати.

Основният практически проблем на 364-дневния календар е, че той е с над един ден по-къс от астрономическата година. Това разминаване, макар и малко в началото, нараства с времето, измествайки религиозните празници спрямо сезоните. Това би било особено проблематично за общност, чиито празници са били тясно свързани със земеделието и сезонния цикъл.

Изследването на професор Ешбал Рацон предполага, че въпреки концептуалната изящност на календара, той постепенно се е отдалечавал от естествения сезонен цикъл. Предишни обяснения варират от периодично добавяне на дни до твърдения, че системата никога не е била предназначена за ежедневна употреба. Новото изследване обаче посочва, че почти 20 свитъка от Кумран са посветени на календари и астрономия, което подчертава важността на темата за общността.

Професор Рацон предлага сценарий, според който сектата активно е спазвала 364-дневния календар през II век пр.н.е., засилвайки конфликта си с религиозните лидери в Йерусалим. С течение на времето обаче, нарастващото несъответствие със сезоните и променящата се политическа обстановка, включително подобрените отношения с династията на Хасмонеите, може да са улеснили изоставянето на твърдата позиция и приемането на по-практичния календар. Първоначалният календар е могъл да се запази като идеална система, предназначена да се възстанови в бъдеще.

По информация на Kaldata.