След Освобождението България се сблъсква с необходимостта от доизграждане на своята държавност и постигане на пълна независимост. Създаването на две български държави – една васална на султана и друга автономна област под негова пряка власт, както и останалата част от българите в Османската империя, показват, че Освобождението не е било равносилно на пълна свобода. Това състояние е сравнено с домашен арест – без възможност за излизане на улицата.

Обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. бележи официалното завършване на процеса на Освобождението и последвалото Съединение от 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия. Това събитие демонстрира последователната визия и цел на българския народ и държавници през десетилетията, като датите 6 и 22 септември се възприемат като логично свързани.

Дълбокият стремеж към съединение и независимост в българската душа е причина за размисли относно алтернативни исторически пътища. Ако Източна Румелия беше постигнала независимост като отделна държава и бяха установени братски отношения, историческата съдба на България можеше да бъде различна. Без Съединението вероятно нямаше да има Сръбско-българска война и независимостта би могла да бъде обявена по-рано, което би могло да повлияе и на съдбата на Македония и българското Беломорие.

Идеята за независимост е зародена още по време на Априлското въстание, когато са обявени няколко свободни и независими селища, макар и за кратко. Със Санстефанския договор от 1878 г. започва оформянето на България като държава, а Учредителното събрание в Търново през 1879 г. приема „Органически устав“ за Княжество България. По същото време в Пловдив се изработва устав за управление на Източна Румелия.

Българският „кораб“, въпреки бурите, се движи във вярната посока към своето пристанище. Предстоящите години носят изпитания, като Съединението и последвалата Сръбско-българска война. Въпреки че не всички български земи са включени в първоначалното Княжество, въпросът за обединението остава отворен за бъдещо решаване.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия е осъществено като общонародно дело, като ключова роля изиграва княз Александър I. Въпреки отказа на руския император Александър III да покровителства Съединението и отзоваването на руските офицери, България успява да се противопостави на Турция и да победи Сърбия в последвалата война. Победата затвърждава Съединението, макар и без териториални придобивки. Впоследствие, под натиска на Русия, княз Александър I е принуден да абдикира.

По информация на Mediapool.