Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) наложи санкции на председателя на Международния наказателен съд (МНС) Томоко Акане от Япония и на старшия прокурор Абдулай Сейе от Сенегал. Тези мерки представляват ескалация на действията на администрацията на САЩ срещу базирания в Хага съд.
Смята се, че действията на Вашингтон са в отговор на разследванията на МНС, насочени срещу Израел, който е съюзник на САЩ. През 2024 г. съдът издаде заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху във връзка с войната в Газа. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че санкционираните лица са участвали пряко в усилията на МНС за разследване и наказателно преследване на представители на правителства, които не са дали съгласието си за юрисдикцията на съда.
Администрацията на САЩ определи Международния наказателен съд като „корумпиран и фатално политизиран наднационален съд“, който е злоупотребявал с правомощията си. Санкциите забраняват на засегнатите лица да влизат в САЩ и да извършват транзакции в американската финансова система.
В отговор на американските действия, Международният наказателен съд коментира, че санкциите „подкопават върховенството на закона“. Съдът определи изпълнителната заповед на САЩ като „пореден от поредица безпрецедентни и ескалиращи атаки“, целящи да подкопаят способността му да правораздава. Според МНС, подобни заплахи представляват сериозни посегателства срещу държавите-страни по Статута на съда, международния ред и милиони жертви.
Международният наказателен съд, създаден през 2002 г., разглежда обвинения в най-тежки престъпления и зверства, действайки като крайна инстанция, когато националните правни системи не са адекватни. САЩ, които не са страна по учредителния договор на МНС, вече са налагали санкции на други представители на съда. През 2023 г. МНС издаде заповед за арест и на руския президент Владимир Путин, което доведе до издаване на заповеди за арест от страна на Москва срещу висши представители на съда.
По информация на Mediapool.
