Глобалната икономика продължава да расте, но с по-бавни темпове, като основните прогнози за 2026 г. показват ръст между 2,5% и 3%. Въпреки че официалните сценарии не предвиждат рецесия, съществува значителен риск от влошаване на ситуацията при ескалация на конфликти, рязко покачване на цените на петрола или повишаване на лихвените проценти. Международният валутен фонд (МВФ) очаква световният БВП да нарасне с 3% през 2026 г., докато Световната банка прогнозира 2,5% за същата година, което би бил най-ниският темп след пандемията.
Европа е особено уязвима, като Европейската комисия прогнозира ръст на БВП на ЕС от едва 1,1% през тази година и 1,4% през следващата. За еврозоната се очаква растеж от 0,8% през тази година, като инфлацията се очаква да достигне 3,1% през 2026 г. България запазва темп над средния за ЕС с прогнозиран ръст от 2,5% и 2,2% за съответните години, подкрепен от вътрешното потребление и публичните разходи.
Нарастващата инфлация, особено в енергийния сектор, представлява сериозно предизвикателство. Годишната инфлация в еврозоната се е повишила до 2,9% през юли, а в България достига 4,4%. Това поставя централните банки пред дилема – бързото намаляване на лихвите може да ускори цените, докато поддържането им високи ограничава инвестициите и потреблението. Очакванията са за средногодишна инфлация от 3% през 2026 г. при растеж на икономиката от 0,8% в еврозоната.
Съществуват и по-неблагоприятни сценарии. При сериозно прекъсване на енергийните доставки и напрежение на финансовите пазари, глобалният растеж може да падне до 1,3% през 2026 г., а инфлацията да достигне 4,4%. В Европа, при продължителни затруднения в Персийския залив, цената на петрола може да достигне 180 долара за барел, а растежът на ЕС да се свие до 0,7%. Стресови сценарии предвиждат спад на растежа в еврозоната до 0,5% през 2026 г. и инфлация от 4%.
По информация на 24 часа.
