В своя анализ авторът категорично заявява, че „Бийтълс“ са най-голямата група, като основна причина за това посочва гениалността на композиторския тандем Ленън-Маккартни. След като установява този факт, той преминава към втория важен въпрос – кои са останалите два водещи композиторски екипа, които могат да се мерят с тях. Според него това са Джагър-Ричардс от „Ролинг Стоунс“ и Рей Дейвис от „Кинкс“.
Ленън-Маккартни са описани като новатори и революционери както в музиката, така и в културата като цяло, като за сравнение се дават имена като Пикасо, Кафка и Джойс. Джагър-Ричардс пък са отговорни за създаването на последователна поредица от рок парчета и дефинирането на звука на рок групата. Отбелязва се, че въпреки суровия рок звук, в музиката им присъства и романтична нишка, която най-ясно се проявява в кънтри композициите им.
Рей Дейвис е представен като един от най-големите разказвачи в поп и рок музиката, чиито песни често звучат като миниатюрни литературни разкази. Той е отличаван за използването на богат речник и теми, засягащи градската бедност, английската идентичност, консуматорството и екологията, далеч преди те да станат популярни в поп музиката. Въпреки че „Кинкс“ не достигат славата на „Бийтълс“ и „Стоунс“, причината за това се крие в забраната им да концертират в САЩ, което ограничава глобалния им обхват.
Авторът подчертава, че Рей Дейвис е създател на може би най-легендарния риф в рок музиката с песента „You Really Got Me“ и е майстор на смесването на различни музикални стилове. Сравнението между трите тандема завършва с твърдението, че Ленън-Маккартни са ненадминати в създаването на велики песни, Джагър-Ричардс – в създаването на рок звук, а Рей Дейвис – в населяването на песните си с запомнящи се герои, подобни на персонажи от роман.
По информация на Mediapool.
