Невробиолози от Масачузетския технологичен институт установиха, че езиковата система на мозъка и механизмите на абстрактното мислене функционират независимо един от друг. Тези открития показват, че езиковите центрове на мозъка не се активират по време на логическите разсъждения, като за това отговарят други системи.

От векове учените спорят дали мисленето и езикът са пряко свързани. Въпреки че абстрактните идеи и изреченията могат да се разделят на части и да се обединяват в по-сложни структури, логическото мислене изисква по-голяма прецизност и способност да се отчитат едновременно различни елементи от информацията, докато езикът се развива последователно. Това подкрепя хипотезата, че процесът на логическо разсъждение протича в отделна система на мозъка, несвързана с езиковите центрове.

За да проверят тази хипотеза, учените проучиха двама пациенти, претърпели инсулт и със сериозни нарушения в способността да разбират и възпроизвеждат реч. На участниците бяха предложени задачи, които не изискват използването на език, като откриване на скрити правила в набори от числа или определяне на липсващи елементи в последователности от геометрични фигури. Пациентите се справиха със задачите не по-зле от контролната група и дори успяха да обяснят изведените от тях правила с помощта на жестове или рисунки.

Изследователите проведоха и серия от експерименти с функционална МРТ при здрави участници, които изпълняваха индуктивни и дедуктивни логически задачи. Резултатите показаха, че езиковата система на мозъка не се активира по време на логическите разсъждения. При някои видове задачи, като търсенето на скрити закономерности, се активираше така наречената мрежа на множествените изисквания (MDN), свързана с решаването на сложни задачи, но при дедуктивното мислене нейното участие беше по-слабо изразено.

Авторите на изследването смятат, че откритието е важно за разбирането на хората с афазия – нарушение на речта, възникващо след увреждане на мозъка. Загубата на способността да се говори не означава загуба на интелект, тъй като хората с афазия могат да запазят способността си да решават сложни задачи и да се справят с ежедневните си дела. Според учените обществото често погрешно свързва проблемите с речта с ограничени интелектуални способности. Резултатите от изследването са полезни и за разработчиците на изкуствен интелект, като могат да помогнат за създаването на по-съвършени системи.

По информация на Kaldata.