Юпитер и Сатурн са двата най-големи газови гиганта в Слънчевата система, но техните спътникови системи се различават значително. Докато Юпитер има четири масивни луни – Йо, Европа, Ганимед и Калисто, Сатурн разполага само с един истински гигант – Титан. Тази разлика отдавна интригува учените, тъй като се е очаквало развитието на системите да е сходно.

Ново проучване, проведено от международен екип от Япония и Китай, включително експерти от университета в Киото, предлага неочаквано обяснение. Изследователите са използвали съвременни компютърни симулации, за да пресъздадат ранните етапи от съществуването на двете планети. Те са проследили промените в техните магнитни полета и са моделирали поведението на околопланетните дискове от газ и прах, от които се формират спътниците.

Резултатите показват, че младият Юпитер е притежавал изключително мощно магнитно поле. То е създало специална кухина, или магнитосферна област, в околопланетния диск. Тази „безопасна зона“ е осигурила благоприятни условия за формирането и оцеляването на големите луни, като им е попречила да мигрират опасно навътре към планетата.

Ситуацията със Сатурн е била различна. Според моделите, неговото магнитно поле е било значително по-слабо и не е успяло да образува подобна защитна област в околопланетния диск. В резултат на това, големите спътници, които са се формирали близо до планетата, постепенно са се придвижили навътре и вероятно са били погълнати или унищожени в ранните етапи. Това обяснява защо сред големите спътници на Сатурн е останал само Титан.

Получените резултати могат да допринесат за по-доброто разбиране не само на историята на Слънчевата система, но и на процесите на формиране на планетарни системи във Вселената. Изследователите предполагат, че планети с маса, подобна или по-голяма от тази на Юпитер, обикновено образуват компактни системи с няколко големи луни, докато газовите гиганти с маса като тази на Сатурн вероятно имат само една или две големи луни.

Новият модел може да се превърне във важен инструмент за бъдещи астрономически изследвания. При търсенето на екзопланети и потенциални екзоспътници, астрономите ще могат да вземат предвид силата на магнитното поле на младите газови гиганти като ключов фактор за броя и размера на техните спътници. Екипът планира да приложи теорията си и към други спътникови системи, както и към екзоспътници.

По информация на Kaldata.