Екип от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) е разработил нова рамка, която има за цел да преодолее икономическите предизвикателства пред термоядрената енергия и да я превърне в търговска реалност. Рамката е универсална и взема предвид всички физически ресурси, необходими за изграждането и експлоатацията на термоядрена електроцентрала, така че тя да бъде конкурентоспособна на енергийните пазари.
През 2022 г. беше постигнат значителен напредък, когато инсталацията „National Ignition Facility“ в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ (LLNL) успя да постигне положителен енергиен прираст с устройство за термоядрена енергия. Въпреки нарастващото финансиране от правителствени и частни източници, както и усилията на стартиращи компании и национални лаборатории, изследователите Денис Уайт и Андрю Ло от MIT смятат, че това не е достатъчно за комерсиален успех.
Уайт и Ло предлагат подход, който наподобява „икономически Q-коефициент“, сравняващ спечелените средства с изразходваните. Рамката включва 10 ключови параметъра, обхващащи както инженерни характеристики като плътност на мощността и издръжливост на компонентите, така и пазарни и разходни фактори, свързани с капиталовите инвестиции. Учените подчертават, че с нарастващото инвестиране в термоядрена енергия, оценката на икономическата жизнеспособност е от съществено значение.
„Когато разполагаш с рамка, която позволява количествена оценка, тя ти дава представа за реалната полза от вземането на конкретно проектно решение. Това ми се струва абсолютно решаващо в този етап от развитието на термоядрената енергия и е именно това, което ни е липсвало“, коментира Уайт. Рамката е публикувана в научното издание The Journal of Fusion Energy.
По информация на Kaldata.
