Преди около 315 хиляди години в Северна Африка са живели хора, които днес се считат за най-древните известни представители на Homo sapiens. Международна група изследователи възстанови външния вид на един от тях с помощта на компютърна томография, съдебномедицински алгоритми и свободен софтуер. Резултатите от изследването дават информация за това как са изглеждали първите представители на нашия вид и по какво тяхната анатомия се е различавала от съвременната.

През 1961 г. в Мароко е открит добре запазен човешки череп, обозначен като Irhoud 1. Първоначално находката е класифицирана като африкански неандерталец поради комбинация от анатомични характеристики като ниска и издължена черепна кутия и мощен надвежден вал, съчетани с плоски и къси лицеви кости. Възрастта на вкаменелостта първоначално е оценена на около 40 хиляди години, но по-късни преразглеждания я поставят в диапазона от 100 до 200 хиляди години.

Преломният момент в разбирането на находката настъпва през 2017 г., когато нови разкопки на мястото водят до откриването на кремъчни оръдия на труда. Чрез метода на термолуминесцентното датиране и електронния парамагнитен резонанс е установена възраст от около 315 хиляди години. Това превръща находките от Джебел-Ирхуд в най-древните известни останки на Homo sapiens, измествайки появата на нашия вид с над 100 хиляди години назад.

За да получат пълен модел на анатомичната структура, специалистите от Института „Макс Планк“ създадоха цифров триизмерен модел, обединявайки данни от компютърна томография на няколко индивида от същия слой. Изследователят Сисеро Мораис и колегите му приложиха съдебно-медицинска реконструкция на лицето, като запазиха естествената асиметрия и други детайли, за да гарантират анатомична достоверност.

Групата на Мораис използва метода на цифровата анатомична деформация, базиран на компютърни изчисления. Програмата деформира костите на виртуален донор – съвременен човек, докато ключовите му анатомични точки съвпаднат с древния череп. Меките тъкани на донора се изместват и променят дебелината си в съответствие с промените в костния скелет, като дебелината им се контролира със статистически таблици от хора с африкански произход.

По информация на Kaldata.