В Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ се намира уникален стенопис от 1909 година. Той е разположен върху северната стена на черквата, вляво от олтара, и изобразява трима святи мъже в цял ръст. До образите на светите братя Кирил и Методий стои трети мъж, чиято самоличност предизвиква дебати – дали е ирландският патрон Свети Патрик, или свещеномъченикът епископ Патрикий Пруски.

Автор на фреската е казанлъшкият зограф Петьо Илиев Стефанов-Ганин, който е определян като последен представител на дебърската иконописна школа и един от последните български възрожденци. Ганин е бил личен приятел и куриер на Васил Левски, с когото се запознава през януари 1869 г. Той е известен и като един от основоположниците на българската сценография.

Стенописът е завършен през 1909 г., когато зографът е на 70 години, и е документиран с надпис, указващ спонсорството. Финансирането е осигурено от ирландския благодетел Пиърс О’Махони, който често посещавал православната обител. О’Махони е открил пансион за сираци в София през 1904 г. и е бил близък с висши духовници от България, включително архимандрит Йосиф Бакърджиев, който е управлявал Старозагорската епархия по това време.

Литературният историк Иван Матев от Стара Загора е първият, който през 1988 г. говори за „ирландска следа“ в Мъглижкия манастир. Той посочва, че стенописът е уникален, тъй като на едно място са изобразени източноправославни и католически светци – светите братя Кирил и Методий и ирландският Свети Патрик. Матев вижда в това изображение своеобразен духовен мост между Изтока и Запада.

Въпреки че са живели в различни векове, тримата мъже от стенописа са свързани с общото си дело като проповедници на християнската вяра и просветители. Кирил и Методий са почитани както на Изток, така и на Запад, като папа Йоан Павел II ги провъзгласява за съпокровители на Европа през 1980 г. Ирландският Свети Патрик също е почитан на Изток като западен светец преди схизмата от 1054 година.

Свети Патрик е изобразен с жезъл, който според легендата е пуснал филизи, подобно на живо дърво. На фреската в Мъглижкия манастир неговият жезъл е нарисуван именно с филизи. Той е известен и с проповядването си с трилистна детелина, символизираща Светата троица, и се почита на 17 март.

По информация на 24 часа.