Министерството на финансите обяви, че правителството, синдикатите и работодателските организации са постигнали съгласие по последния елемент от механизма за определяне на минималната работна заплата – оценката на нейната адекватност. Това решение идва след повече от осем години, през които не е постиган консенсус по темата, въпреки ратифицирането на конвенция на МОТ през 2018 г. и влизането в сила на европейска директива през 2022 г.

Първоначално минималната заплата се определяше административно от правителството, но този метод се оказа неадекватен при резки скокове на инфлацията и политическа нестабилност. През 2023 г. парламентът въведе автоматична формула, според която минималната заплата е равна на 50% от средната, заобикаляйки социалните партньори.

Новият механизъм обаче цели да преодолее недостатъците на предишните подходи. Средната заплата като индикатор е критикувана заради изкривявания, причинени от данъчни стимули и масово деклариране на високи доходи, които не отразяват реалната картина на пазара на труда. Също така, средната заплата не винаги отразява динамиката на заетостта, като при кризи може да нарасне изкуствено чрез съкращаване на нископлатени служители.

Друг проблем на автоматичната формула е, че тя обвързва минималната заплата с минали данни за средната заплата, без да отчита бъдещи перспективи. За разлика от нея, новият механизъм ще включва прогнози за следващата година, подобно на практиката в други страни. Това ще позволи по-адаптивни политики при икономически кризи или рязък скок на инфлацията.

За следващата година са определени граници от 620,2 евро и 672,8 евро, в които социалните партньори ще договарят конкретния размер на минималната заплата. За да работи ефективно, механизмът изисква гъвкавост и консенсус, като се вземат предвид не само минали данни, но и актуалното състояние и перспективите на пазара на труда.

Към момента ниската безработица и прогнозите за продължаващ растеж на заетостта създават предпоставки минималната заплата да достигне горната граница на диапазона. За постигане на по-висок растеж в бъдеще, правителството трябва да стимулира реформи, насочени към конкурентоспособност и инвестиции, тъй като стопанският потенциал расте само при разширено производство и производителност.

По информация на 24 часа.