Изследователи и стартъпи в Европа активно търсят начини за охлаждане на сгради, без да използват традиционните хладилни агенти, известни като фреони. Тези нови технологии вече преминават от лабораторни тестове към ранни изпитания в реални условия. Развитието е продиктувано от нарастващото търсене на климатизация на континента, където високите температури разкриват ограниченията на съществуващите системи и сгради.

Няколко иновативни подхода се тестват в момента. Някои от тях използват метали, които се охлаждат при разтягане и отпускане, докато други разчитат на полупроводници, магнитни полета или материали, чувствителни към налягане. Целта е да се пренасочва топлината без химическите хладилни агенти, характерни за конвенционалните климатични системи. Повечето от тези разработки са в начален етап, но отразяват усилията за фундаментално преосмисляне на принципа на охлаждането.

Спешността на ситуацията се дължи на бързо променящите се климатични условия, които надхвърлят капацитета на голяма част от европейската инфраструктура. В края на юни температурите в някои части на Европа надхвърлиха 40 градуса по Целзий, което доведе до рязък скок в търсенето на охлаждащо оборудване. Въпреки това, Европа изостава от други пазари, като само около 20% от домакинствата използват климатици, но се очаква тази разлика да намалее с увеличаването на горещите вълни.

Мащабирането на конвенционалните климатични системи създава свои собствени предизвикателства, тъй като те са енергоемки и носят рискове за околната среда. Охлаждането вече допринася за около 3% от глобалните емисии на парникови газове, а търсенето на електроенергия за охлаждане се очаква да се утрои до 2050 година. Флуорираните газове, широко използвани днес, могат да имат хиляди пъти по-голямо въздействие върху глобалното затопляне от въглеродния диоксид при изтичане, което подтикна Европейския съюз да предприеме стъпки за постепенно извеждане от употреба през 2024 г.

Тези ограничения стимулират изследователите към т.нар. „твърдотелно охлаждане“, което елиминира нуждата от хладилни агенти. В Университета на Саарланд в Германия, например, се тестват никел-титанови сплави, които генерират охлаждащ ефект при разтягане и отпускане. Екипът, ръководен от Пол Моцки, работи с ирландската компания Exergyn за разработване на термопомпи без хладилен агент, очаквайки първоначално внедряване в нови сгради през следващите години.

Други компании също тестват различни подходи: Mimic Systems изпитва термопомпа на базата на полупроводници във Ванкувър, а германската Magnotherm разработва системи, разчитащи на магнитни полета, с планове за тестове в супермаркети. Британската компания Barocal работи с пластмасови кристали, които отделят топлина при компресиране. Освен новите технологии, изследователи и политици призовават за „йерархия на охлаждането“, която да дава приоритет на намаляването на натрупването на топлина чрез проектни мерки като засенчване и вентилация, преди да се прибегне до механични системи.

По информация на Kaldata.