Съвременните медицински изследвания все по-често обръщат внимание на връзката между състава на кръвта, податливостта към различни инфекции и процесите на стареене на мозъка. Въпросът дали кръвната група може да се разглежда като предимство или рисков фактор става все по-актуален за научната общност.
Традиционната класификация по системата ABO определя кръвната група чрез наличието на специфични антигени върху повърхността на еритроцитите. Въпреки че Международното дружество по кръвопреливане идентифицира 48 кръвногрупови системи, в клиничната практика най-често се използват системите ABO и Rhesus.
Проучвания показват, че хората с кръвни групи A, B и AB имат по-високи нива на протеина „фактор на фон Вилебранд“, което повишава риска от исхемичен инсулт, венозен тромбоемболизъм и инфаркти. Според Американската сърдечна асоциация, хората с кръвна група 0 имат значително по-нисък риск от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия.
Влиянието на кръвната група достига и до мозъчните функции. Публикация в списание Neurology посочва, че при носителите на кръвна група AB се наблюдава по-висок риск от проблеми с паметта и когнитивни затруднения в зряла възраст. От друга страна, генетично проучване разглежда връзката между кръвните групи и стомашно-чревните заболявания, установявайки по-висока честота на заразяване с Helicobacter pylori при групи A и AB, което повишава риска от гастрит и рак на стомаха.
Генетичният анализ на пациенти с коронавирусна инфекция също отчита различия. Хората с кръвна група 0 са статистически по-малко склонни да преминат през тежка дихателна недостатъчност, докато при група A вероятността от усложнения е по-висока.
Въпреки тези научни открития, специалистите са категорични: кръвната група е само един от многото рискови фактори. Начинът на живот остава много по-значим показател за здравето. За разлика от генетично детерминираните антигени, здравословните навици са променлива величина, върху която всеки човек може да упражнява контрол.
По информация на Нова Варна.
